Тя бе толкова красива, но като същност... толкова празна. Освен прекрасния екстериор, не притежаваше нищо друго... като душа, душевност, а да не говорим за интелект и умствен капацитет. Но лошо няма... така си бе избрала... да заложи на визията си.
Един ден тя срещна принца на мечтите си. Той бе красив... е, може би не чак толкова де, бе богат... е, може би малко измамно, беше очарователен..., но само за известно време.
Тя обичаше да бъде глезена и той го правеше. Обичаше да бъде ухажвана, а той не се справяше зле и с това...
Тя харесваше луксозните заведения, скъпите магазини, публичните изяви, които не пропускаше.
Той я водеше в изискани ресторанти, караше страхотна лъскава кола, имаше апартамент и вила и проспериращ биснес. Ето това бе мъжът... мечта.
След известно време се ожениха. Бяха прекрасна влюбена двойка.
Съвсем случайно стана така, че за да направят сватбата... принцът трябваше да продаде колата си. Е, лошо няма...
Красавицата пък отиде да живее при него в апартамента му, в който се оказа, че живее и неговата майка. О, ужас ! А сега...?
Когато отидоха за един уикенд на вилата... на горкото момиче му се доплака. Защо ли тази вила изглеждаше като дървена барака с тоалетна на другия край на двора?
Единственото и последно успокоение остана бизнеса му, който се оказа не точно това, което си преставяше изисканата дама. Момъка случайно изкарваше пари от залагания. С две думи беше комарджия.

И как ли се случи така, че приказката се превърна в един безкраен кошмар?
Изведнъж луксозните ресторанти се превърнаха в изключително семпли и постни вечери у дома с мама. Скъпите магазини се превърнаха в оскъдно пазаруване от пазара, а ухажването... в пиянски ругатни. Прекрасната влюбена двойка се трансформира в едно изхабено, изчерпано и изконсумирано семейство, в което добре, че беше мама... да оправя от време на време ситуациите на побоища и обиди. От изтънчена дама, красавицата се превърна в изтормозена, нервна и неподдържана домакиня, а принца... в един беден неудачник.

И... приказката свърши...

Дали някой ще намери себе си в тази приказка или не...искам да кажа, че всяка прилика с реални лица и събития е случайна.

Автор:
Диана Иванова

Тя вилата си е била барака и преди началото на приказката!

е, това е повече от ясно, но красавицата не го е знаела:)))

хубав ден:)
феичка

Когато човек е влюбен, той без да иска вменява качества на любимия/та, които той/тя не притежава, затова и разочарованията след време са големи.
Днес, феичка е сериозна. Днес няма много да се смеем, но пък повече ще мислим.
Поздрави фей:))))))

в момента мила ми приятелко, мисля по една по-весела тема:)))

а ти определено си много права в това, което казваш.

но аз по-скоро исках да акцентирам върху това, че не опаковката е най-важното нещо, а съдържанието. едва ли ако човек притежева достатъчно интелект и е разсъдлив би се излъгал лесно. и както казва най-интелигентния според мен човек:''най-важното в живота е само да не правиш глупости ''.......

желая ти един страхотен следобед:)
фей

Не намирам себе си в тази приказка, а ти откъде я знаеш, а....

хахахахаха , така като мен гледаш дали е от собствен опит, а ? :)))))))))))))))
ами имам много познати... за "пример"....
аз също не намирам себе си тук, но съм сигурна, че има достатъчно хора, които ще открият по нещичко за себе си. и лошото е това, че те ще бъдат младите, нашите деца. ако живееш в днесния модерен свят ..., няма начин да не разбереш за какво говоря ;)

а кой живее с гаргата? :)))
защо си толкова любезен с евентуалните си снахи? и какво искаш да кажеш в това за синовете ти. извини ме, но нещо не можах да схвана идетята ти.
и още нещо да ти кажа откровено... едва ли познаваш толкова щастлив човек, колкото съм аз, защото с това ти иронично отношение, едва ли имаш много приятели. и не ти отива много на възрастта да си така груб към близките си.....

1. Обещавахме наполовина, отколкото изпълняваме.
2. Обичахме двойно повече, отколкото признаваме.
3. Претендирахме да познаваме донякъде половината от нещата, които познаваме добре.
4. Се правехме наполовина умни, отколкото сме.

Тогава???

тогава... щяхме да бъдем достойни хора, умеещи да преценяват възможностите си и нямаше да живеем в хаоса, в който често ни се налага да се лутаме...
щяхме да бъдем по-истински и не толкова лицемерни и нещата нямаше да бъдат толкова сложни, колкото обикновено сами си ги правим...
нямаше да постъпваме толкова наивно глупаво и после да искаме да върнем миналото, за да поправяме грешките си...
щяхме да осъзнаваме, че житова е миг и нямаше да го пропиляваме така безразсъдно...

слънчев ден ти желая:)
феичка

Предимствата са възпрепятствани от страхът, че няма да сме достатъчно атрактивни, който се поддържа от реални предпочитания или заблуди. Обичаме да ни лъжат, а после се сърдим, че са успели...

Бъди щастлива!

оф, колко си прав само. благодаря ти за страхотния коментар.
страхът е голяма работа. съмнението във възможностите, недостатъчната вяра, това, че повечето хора живеят заради това, какво ще кажат другите... това е криворазбраното мислене и заводското мислене.
а как наистина обичаме да ни лъжаааааат :))))
сами си създаваме проблемите и после... що така станало.

един прекрасен ден ти пожелавам днес:)
феичка

Леля Софка каза: Ей, Джак, ти много си се щадил, бе! Някъде четох мисълта: Не се щади! Няма да си потрябваш! - и много ми хареса!
Апропо, това да се щадиш - ли е разумно, или това да не се щадиш?

наистина много сладка мисъл:))). благодаря ти, много ми хареса.

да се щадиш разумно и да не се щадиш умно... мисля, че в това е ключът към една от стъпките на щастието.

пожелавам ти много щастливи мигове и пак благодаря за хубавия коментар:)
феичка