О... да, видях го и още как. Говоря за най-странното същество, което мога да кажа, че познавам. Беше грозно, движещо се на два крака, без опашка, облечето в едни странни парцали и наричащо себе си ЧОВЕК. Как ли показва радостта си се чудя като си няма опашка. Представяте ли си колко жалко е това същество. То не умее да се радва...
Първият път, когато го срещнах... реших да му се порадвам, а той хвърли по мен камък и ме уцели. Незнайно защо... избягах. После цял месец ме боля хълбока. Аз си помислих, че всичко се е случило случайно , че е станала някаква грешка, докато един ден не реших отново да приближа това същество. Вярвах, че и то ще ми се зарадва, както исках аз да направя. Но по необясними и до ден днешен за мен причини, то ме ритна право в ребрата. Много ме заболя и пак избягах. От тогава се радвам на това същество отделеч. Гледам го и толкова много неща не мога да разбера. Но разбрах едно..., че без причина това същество... може да бъде жестоко...
Та нека ви разкажа...
Този, така наричащ себе си ЧОВЕК живее в колибка... до тук добре. Но колкото и колиби да съм виждал... всички те имат врати. Това същество сигурно живее в ужасяващ страх, щом постоянно се заключва...
Всяка сутрин то излиза винаги страшно забързано и гледа ядосано някаква каишка на ръката си (часовника). Ядосва се още повече. Защо ли не я махне като толкова го дразни, а да не ви кажа, че и още по-грозно изглежда... така ядосано. Според мен то живее в непрестанен стрес...
Та същия този ЧОВЕК си има едно много странно куче, което също няма опашка (става дума за кола), в което влиза... сигурно в коремчето му всяка сутрин. Кой знае  как го боли... милото животно. И после това животно хуква много бързо да бяга на някъде, като така странно си върти краката, че и до сега се чудя как го прави. Опитвах се да се науча, но го докарах само до няколко кълбета и леки травмички. Ама много бързо бяга... да знаете. Аз лично съм се опитвал да го стигна и не можах, а мога да кажа за себе си, че добре се справям с бягането. Но както и да е. Иначе се грижи за животното си от време на време. Гледам... къпе го. Но смятам, че ЧОВЕКЪТ е жалък, защото не ходи пеша с краката си, дебелее и пропуска толкова много емоции, случващи се навън. А да не ви кажа, че ако някой наистина реши да го нападне... той едва ли ще успее да избяга за да се спаси. Как да не го съжалявам после. Та той живее в постоянен риск...
Друго интересно, което мога да споделя за това същество е това, че както споменах по-горе.., то се завива с някакви странни парцали, които нарича дрехи. Ей това не мога да си обясня също... сигурно много се срамува от себе си. За да се крие постоянно. А представяте ли си пък... ако се кичи така за да не му е студено. Горкото. Значи... то е и слабо и беззащитно, щом разчита на всичко друго. Само не и на себе си...
На този ЧОВЕК съм забелязал му се раждат по едно или две, в много редки изключения три малки. Какъв кошмар само. Та той дори и свястно поколение не може да има! Дето казва после, че това било най-голямото щастие. Върви го разбери. Що не дойде някой мен да ме попита какво е щастие. Значи той живее и в една безконечна заблуда...
Освен това... все държи в ръка някаква странна кутийка (gsm), на която говори почти постоянно. И после ми кажете как да не смятам, че това същество няма психически проблеми...Вместо това, когато поиска да види някого... то просто може да отиде при него и най-малкото да го погледне в очите. Това животно наричащо себе си ЧОВЕК, според мен определено няма смелост и достойнство, щом крие себе си в някаква кутийка...
Също така то лъже...
Забелязвам много често например, че казва на кутийката, че е извън града или в колибата си, а го гледам как влиза в коремчето на странното си куче и отпрашва на някъде после. Значи живее в свят от изтъкан от толкова много лъжи, че едва ли самият той знае къде точно се намира и какво ли действително му се случва. Живее в абсолютен хаос, който сам си създава и после се оплаква и недоволства...
Веднъж видях група от малки същества, които убиха малка котка и после щастливи и горди разнасяха своя трофей, който накрая изхвърлиха на улицата. Можете ли да си представите, че убиха котето, а не искаха да го изядат. Много странно...Защо ли постъпиха така? ЧОВЕКЪТ обича да се гаври с по-слабите същества от него...
А знаете ли и още нещо...Той кани в колибата си други човеци, които нарича приятели. Това звучи хубаво, да. Но, дали знае като си тръгват тези човеци от колибата му... какви неща си говорят после за самия него? Чувайки толкова много приказки и истории, аз стигнах до извода, че ЧОВЕК е и двуличен...
Но знаете ли какво...мисля, че трябва да го оставим да се наслаждава на жалкото си съществуване, защото ако някога разбере всички тези неща... едва ли ще иска да живее.
И все пак... може би измежду всички... да има... и някои изключения...
Нека всички да живеем заради тях !

автор:
Диана Иванова

   

Поздравления!

Според мен не е твоята приказка, Фейо на приказките!
???
Та, ти си едно изключение!

благодаря, и аз да ти кажа откровено си го харесвам, колкото и нескромно да звучи:). благодаря и за това, че си разбрал посланието, което мисля, че са малко хората, които ще схванат. не е много весело, знам, но... е истината. тя на много от нас не ни се харесва:)

желая ти хубава вечер:)
феичка

определено е така. благодаря ти. наистина не е моята приказка, но пък съм щастлива да бъда изключение. де разбрано, де не... ;)
мисля, че доста хора тук специално са точно такива, като теб, като мен... изключения.
ще ми се все пак да можехме да заразяваме с нашите дела и хората, които имат нужда. защото такива има много.

щастлива и незабравима вечер:)
феичка

Стилът ти ми напомни на този на Карлос Кастанеда. Mоже би си чела "Пътуване към Икстлан". Там са описани прекрасно хората-призраци...а и истинските.

Поздрави!

Ами това само по себе си е оригинално, да се видим чрез нечии други очи, в случая-кучешки.
Както е това, написано от мен:
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2008/10/08/kucheto-ot-krainiia-kvartal-razkaz.241644

ей това вече не го очаквах:), определено ме накара да се чувствам неловко, защото не съм чела "Пътуване към Икстлан". но това пък на тебе ти прави чест, че си с една стъпка по-напред от мен в случая:)
благодаря ти за информацията, ще потърся този автор.

желая ти хубава седмица:)
феичка

страхотен ти е разказа. наистина е много ценен и до болка откровен.
мисля, че сме имали наистина сходни идеи, които се радвам, че всеки от нас е представил по своя си уникален начин.

желая ти блажена вечер:)
феичка

И тук ти благодаря!

благодаря ти и аз. и още нещо... не спирай да пишеш:)

лека вечер:)
феичка

Феичка, след казаното от теб ти предлагам
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/04/08/byrzotechno-razkaz.319582
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/08/07/beli-liastovici-na-plaja-razkaz.375810

непременно ще прочета постингите ти, но малко по-късно тази вечер. благодаря ти за времето, за разказите и за вниманието.

хубава вечер:)
феичка

Кучи разбира много неща
има и много нежна душа
Кучи ,доказан приятел любим
сърце подарява,
завечно
и без сметки ,
нали?

А аз не съжалявам българите ,които се хранят от кофите за боклук ,но ми е жал за бездомните помиари ,родили се от домашните любимци на хора ,които все още не се хранят от боклука.