Усмивката си ако аз заключа,

ръка на падналия ако не подам

и почна да редя страхливи думи,

ако в беда приятеля оставя сам,

то, смърт, при мене ти ела веднага ! 

Ако не видя красотата

във падащите есенни листа,

край цъфналото цвете,

ако премина равнодушнa,

ако езика на звездите сменя с езика на парите,

то, смърт, при мене ти ела веднага !

И не твърдя, че съм безгрешна.

Нанасям и понасям удари.

Безкрайно страдам.

Може толкоз много да загубя,

че в миг живота да намразя.

Но докато вярвам в приятелството,

в красотата, в любовта и в добротата,

не бързай, смърт, към мене !